В квартала се обсъжда нов паркинг на мястото на единствената детска площадка. Сто семейства са против, знаят за заседанието и никой не отива, защото всеки смята, че другите ще отидат. На същото заседание идват трима души — собствениците на четири съседни парцела, за които въпросът е въпрос на стотици хиляди. Решението се взема пред погледа на празни столове. Никой не е подкупил никого, никой не е излъгал. Просто едната група е имала интерес да дойде, а другата — не. Двете групи не са различни по характер; различна е само сметката, която всеки прави, преди да излезе от вкъщи в осем вечерта.
Мансур Олсън обяснява това с проста аритметика. В малка група всеки вижда своя дял от резултата и знае, че без него може да не се получи. В голяма група ползата е разпръсната между хиляди, а усилието е изцяло върху този, който се заеме. Разумният човек изчаква. Затова малките групи с концентриран интерес се организират по-лесно от големите с разпръснат интерес, дори когато втората е многократно по-многобройна и има по-силен морален аргумент. Ето защо политиката се влияе непропорционално от производители, а не от потребители, и това не изисква никой да е корумпиран.
Цената на организацията е втората част от механизма. Трябва да се намерят хора, да се уговори час, да се напише писмо, да се отиде, да се изслушат два часа процедурни въпроси, да се провери какво е решено. Всяка от тези стъпки е малка, но сборът им е голям за човек с работа и деца. Оттук групите, които печелят, обикновено не са по-ентусиазирани — те просто имат по-ниска цена на участие, защото някой им плаща да се занимава с това. Това обяснява и защо професионалните организации имат предимство пред гражданите: те плащат на хора, за които това е работа, а не хоби.