Преди избори се обещава нова магистрала до малък град. Проектът е скъп, ползата е далеч във времето, а гласовете — веднага. Никой не е корумпиран; просто всеки политик има стимул да предложи нещо видимо сега и да остави сметката на следващия. Точно това изследва икономиката на публичния избор: прилага логиката на интересите към политиката, без да предполага, че участниците са лоши или добри. Затова и обещанията рядко се проверяват след избори, а икономиката на публичния избор обяснява защо.
Механизмът има няколко следствия. Първото е късият хоризонт: избирателят вижда разхода, който плаща сега, и не вижда този, който ще плати след десет години. Второто е концентрацията на ползите: малка група печели много от едно решение, а цената е разпръсната на много хора по малко. Затова производителите се организират по-лесно от потребителите, а кварталът, който ще загуби, е по-гласовит от града, който ще спечели. Поради това и реформите, които разпръскват ползи и концентрират разходи, почти не се случват без натиск отвън.
Третото следствие е, че държавните органи също имат интереси. Ведомството иска по-голям бюджет, защото бюджетът е мярка за важност; комисията иска повече правомощия; служителят иска по-малко риск. Никой от тях не работи срещу обществото съзнателно — просто всеки реагира на своите стимули. Ето защо реформите, които намаляват правомощия, се съпротивляват не от злоба, а от структура. И бюджетът расте по-лесно, отколкото се пренасочва, и всяка нова програма намира своя защитник.