Клиент подписва договор за жилищен кредит в клон на банката. Служителят въвежда сумата, клиентът получава разписка, а продавачът на жилището вижда по сметката си пари, които преди минута не са съществували никъде. Никой не е донесъл кашон с банкноти. Никой не е взел заем от друг вложител. В счетоводството на банката са се появили едновременно две записи: вземане от клиента и депозит на продавача. Точно това е моментът, в който се създават пари. Не се прехвърлят, а се раждат. Затова паричната маса не е фиксирана величина, а резултат от решения.
Механиката е проста, когато се види на две колони. В активите банката записва, че клиентът ѝ дължи сумата; в пасивите — че дължи същата сума на продавача. Балансът остава изравнен, но в икономиката има ново платежно средство. Резервите, които банката държи в централната банка, служат само за разплащания между банки и за теглене в брой. Те не са предварително спестени пари, които се дават назаем. Ограниченията са други: капитал, ликвидност и доверие, че кредитът ще бъде върнат. Когато тези три липсват, банката може да създаде запис, който после не може да защити.
Обратната посока е също толкова важна. Когато кредитът се изплаща, депозитът изчезва и паричното предлагане се свива. Затова кредитът не е просто прехвърляне на покупателна способност, а нейно създаване и унищожаване. В подем банките отпускат охотно, цените на активите растат, обезпеченията изглеждат сигурни и това позволява още кредит. В спад същият кръг се върти назад и парите се изпаряват точно когато са най-нужни. Ето защо паричната статистика изостава от реалността. Поради това в криза централната банка не може просто да налее пари в икономиката — тя трябва да убеди банките да отпускат.