В една служба по труда сутринта чакат трима души и в статистиката и тримата са едно и също число. Мъжът от завода е получил предизвестие, защото поръчките са намалели. Младата жена е напуснала работа, която е мразела, и търси друга. Програмистът има опит, но с технология, която вече никой не купува. Служителката зад гишето знае, че не може да им предложи едно и също решение, макар формулярът да е един. Безработицата е число, но зад него стоят различни болести и различно лечение. Никой от тях не е избрал да е тук и всеки има различен срок, в който може да издържи.
Фрикционната безработица е времето, нужно за среща. Работата и работникът рядко се намират веднага: трябва да научиш кой търси, да кандидатстваш, да преговаряш, да започнеш. Това време не е загуба, а цена за по-добро съвпадение. Ако хората приемат първото предложение, за да не стоят без работа, те остават на места, където са по-малко полезни, и после се местят отново. Затова известна фрикционна безработица е признак на жив пазар, а не на криза. Тя се движи с информацията: колкото по-бързо се разбира кой какво търси, толкова по-кратка е. Тя е и най-малката в добри времена.
Структурната е различна по природа. Тук търсенето и предлагането не се разминават по време, а по вид: има работа, но не за тези хора и не на това място. Уменията са остарели, регионът е загубил отрасъла си, а преместването е скъпо. Тази безработица не се лекува с чакане, защото пазарът няма да се върне в същия вид. Цикличната идва от свиване на съвкупното търсене: по-малко поръчки, по-малко производство, по-малко работни места навсякъде едновременно. Тя е временна по определение, но временното може да трае години. Разликата между двете е разликата между закъснение и загуба.