В разговор за квартира хазяинът казва: „Не искам студенти, те са шумни.“ Не е лош човек и вероятно е имал три лоши опита. Проблемът е, че е превърнал три конкретни случая в правило за хиляди непознати. Точно това е стереотипът: обобщение, което пести мислене и понякога е статистически вярно, но заменя конкретния човек с категория. Като инструмент за бърза преценка е евтин; като основание за решение е скъп. Вероятно е прав за своите три случая и напълно погрешен за следващите трима, които още не е срещнал.
Механизмът е свързан с начина, по който учим. Категориите са необходими: не можеш да оценяваш всеки човек от нулата. Затова умът изгражда очаквания за групи и ги използва като отправна точка. Проблемът идва, когато отправната точка стане заключение. Тогава информацията, която противоречи, се обяснява като изключение, а тази, която потвърждава, се запомня по-добре. Така стереотипът се самозахранва, без никой да е решил да бъде несправедлив. Затова най-упоритите от тях не са агресивни, а удобни: спестяват усилие и рядко срещат проверка. Поради това и най-добрият лек срещу тях е конкретен случай, който не пасва на правилото.
Важно е да се различават три неща, защото те се смесват постоянно. Първото е описание на разлика — твърдение за разпределение, което може да е вярно или не. Второто е предразсъдък — отношение към човек заради групата му. Третото е дискриминация — действие, което отнема възможност. Първото е въпрос на данни, третото е въпрос на закон. Средното е въпрос на възпитание и там промяната е най-бавна. И най-трудно се променя онова, което никой не произнася на глас, а само се предполага при избора на човек за работа.