Спор в редакция: как се пише — „все пак“ или „всепак“? Единият вади телефона, другият казва „и така, и така се среща“. След минута въпросът е решен, защото някой е отворил официалния правописен речник. Този малък жест показва какво всъщност е речникът: не книга за учени, а устройство, което слага край на спорове.
Речниците вършат различна работа и е важно да не се бъркат. Тълковният обяснява значението и дава примери — той описва как езикът се използва. Правописният решава как се пише — той е нормативен и по него се решават спорове. Двуезичният превежда. Синонимният търси близки значения и разликите между тях, което всъщност е по-трудната задача. Фразеологичният събира устойчивите съчетания — „хвърлям пепел в очите“, „правя от мухата слон“. Етимологичният проследява произхода. Диалектният пази това, което книжовният е изоставил.
Българската традиция има своите големи имена. Найден Геров съставя „Речник на българския език“ в пет тома (1895–1904), в който освен значенията събира и живи примери от народната реч — нещо като етнографски архив подреден по азбука. През 1955 г. излиза „Български тълковен речник“ с редакцията на Любомир Андрейчин, който десетилетия наред е основният тълковен речник за българския. Днес Институтът за български език при БАН издава многотомния „Речник на българския език“ и „Български етимологичен речник“, а „Официален правописен речник“ е сборникът, който решава как се пише „все пак“ и „всъщност“.