Жаргонът е речта на определена социална група. Той не е диалект, защото диалектът се определя от мястото, а жаргонът — от принадлежността: ученици, студенти, лекари, програмисти, полицаи, затворници. Вътре в групата жаргонът е разбираем и удобен, а извън нея звучи странно. Затова той е едновременно език и парола: който го владее, е свой, а който не — остава външен.
Функциите на жаргона са няколко. Първо, идентичност: с жаргон човек показва, че принадлежи към групата. Второ, икономия: кратката дума върши работа там, където книжовната е дълга. Трето, изразност: жаргонът носи отношение, ирония и хумор, които неутралната дума не може. Четвърто, понякога — прикриване: в затворническия и в професионалния жаргон има думи, които не бива да се разбират от външни.
Видовете жаргон са много. Младежкият и студентският описват училище, приятели, музика и свободното време. Професионалният жаргон — лекарски, полицейски, компютърен — ускорява работата и отличава посветените. Затворническият жаргон е най-затворен и най-опасен, защото в него често има думи за насилие и за йерархия. Има и жаргон на интернет, който се развива толкова бързо, че речниците не успяват да го следят.
Примерите се менят бързо. Днес младежката реч използва думи като „кеф“, „майтап“, „лайк“, „скролвам“, „хейт“, а професионалните среди имат свои думи за инструменти, процедури и грешки. Някои от тези думи остаряват за десет години, други влизат в разговорния език и дори в речниците. Точно затова жаргонът е най-подвижната част на езика и най-трудната за описване: докато го запишеш, той вече се е променил.