Българският е славянски език, но в речника му от векове влизат думи от други езици. Най-старият пласт е наследството от праславянския: думи за семейство, природа, тяло, домакинство и основни действия. Те са ядрото, което не се променя, и точно те показват, че езикът е славянски, независимо от многото заемки. Върху това ядро се наслагват пластове, всеки от които носи своята епоха.
Гръцкият пласт идва с християнството и с книжнината. Икона, хартия, тетрадка, манастир, патриарх — тези думи описват нови неща и нови институции, за които езикът е нямал свои думи. Заедно с тях идват и думи за абстрактни понятия, свързани с богословието и с образованието. Гръцкият остава важен и през Възраждането, когато много българи учат в гръцки училища и четат гръцки книги.
Османското владичество добавя турски пласт, който днес е толкова дълбок, че мнозина не го разпознават. Чорба, баклава, капан, чекмедже, боза — това са все турски думи, които описват храна, предмети и занаяти. Заедно с тях влизат и думи за обществени отношения и за ежедневен труд. Някои от тях са остарели, други се използват всеки ден, а трети живеят само в диалектите. Турският пласт е един от най-големите неславянски слоеве в разговорния български.