Бесарабия е степна област между Прут и Днестър, която днес е разделена между Молдова и Украйна. Българското присъствие там е резултат от няколко преселнически вълни. Първите групи идват в края на XVIII век, а по-голямата част — след Руско-турската война от 1806–1812 година. Букурещкият договор от 1812 година предава областта на Русия, а руската администрация дава на преселниците земя, освобождаване от данъци за известно време и право на самоуправление.
Преселниците идват главно от Сливенско, Ямболско и Странджа. Те са земеделци и скотовъдци, които търсят свободна земя и сигурност. Със себе си носят говора на своя край, песните, обичаите и храната. Затова днес бесарабският български има източни, тракийски и странджански черти. Това не е книжовен език, а съвкупност от местни говори, които се различават от село до село.
Политическата история на областта е сложна. През 1856 година част от Бесарабия, включително Болград, попада под Молдова, а през 1878 година се връща към Русия. Между 1918 и 1940 година областта е в Румъния, а след 1940 година — в Съветския съюз. Всяка смяна на властта носи нова администрация, нов език на училището и нови правила. Българските села обаче остават, защото земята и общността са по-устойчиви от границите.