Банатските българи са малка общност с ясна историческа памет. Те живеят в румънската част на Банат, в селата Винга, Стар Бешенов (Дудещи Веки), Брещя и още няколко по-малки селища. Произходът им е свързан със Северозападна България и по-точно с Чипровския край, където през XVII век има значително католическо население. След Чипровското въстание от 1688 година част от тези хора напускат домовете си и търсят убежище в земите на Хабсбургите.
Преселването не става наведнъж. Първите групи пристигат в края на XVII век, а втора вълна идва през тридесетте и четиридесетте години на XVIII век. Хабсбургската администрация насърчава заселването на пустеещи земи и дава на католиците известни права. Така в Банат се образуват села, в които българският език, католическата вяра и споменът за старото отечество се предават заедно, от поколение на поколение.
Езикът на тази общност е български, но с много архаични черти. Той произхожда от северозападните говори и в изолация е запазил форми, които в България отдавна са се променили. Има стари окончания, стари думи и особен изговор на гласните. В същото време в речника влизат заемки от румънски, немски и унгарски, защото общността живее сред тези езици повече от два века. Така се получава език, който е едновременно български и местен.