След 886 година учениците на Кирил и Методий, изгонени от Моравия, намират в България място да продължат работата си. Княз Борис I ги приема и ги разпределя: Климент отива в Охрид, в областта Кутмичевица, а Наум работи известно време в Преслав, после също в Охрид. Така се създават две средища — държавното в Преслав и църковно-учителското в Охрид.
Преслав е центърът на държавата и на двора. Там се превеждат гръцки богословски съчинения, пишат се оригинални текстове и се подготвят кадри за църквата. Йоан Екзарх съставя „Шестоднев“ — обширно съчинение за сътворението на света, което съчетава библейския разказ с антични знания за природата. В предговора той обсъжда как да се предадат трудни гръцки понятия: едни думи оставя, други превежда, трети обяснява. Това е ранен опит за терминна работа на български.
Училището и книгата вървят заедно. За да има свещеник, който чете разбираемо, трябва първо да има учител, който да го научи, и книга, от която да се учи. Затова школите подготвят не само писари, а и преподаватели, които после работят в епархиите. От тази верига — учител, ученик, книга, служба — се получава това, което днес бихме нарекли образователна система, макар да ѝ липсват сгради, програми и държавен надзор.