Глаголицата се появява в момент, когато славяните нямат собствена книжовна писменост, а латинският и гръцкият обслужват вярата и властта. Създаването на азбука е политически акт: то позволява на новопокръстените народи да четат евангелието на свой език и да обучават свещеници без чужда помощ. Затова в житията на Кирил и Методий азбуката е описана като дар, а не като изобретение — тя трябва да покаже, че славянският е достоен за книга.
Формите на глаголицата не приличат на нищо познато. Има кръгове, възли, триъгълници и линии, които понякога образуват симетрични фигури. За произхода им има много хипотези — от гръцкото минускулно писмо, от източни азбуки, от християнски символи, — но нито една не е доказана. Ясно е само, че азбуката е създадена нарочно и че буквите са подредени в смислен ред, който позволява азбучни молитви.
Кирилицата не е просто „опростена глаголица“. Тя следва друга логика: взима формите на гръцкото унциално писмо, което вече е свещено и познато, и добавя знаци само там, където гръцкият не може да предаде славянски звук. Затова кирилицата изглежда като продължение на гръцката традиция, а глаголицата — като нещо съвсем ново. Именно тази приемственост прави кирилицата по-лесна за приемане от църквата и от държавата.