Преброяването от 2021 година пита за вероизповедание доброволно и резултатите се изчисляват към отговорилите, а не към цялото население. От 5,9 милиона отговорили 4 219 270 (71,5%) се самоопределят като християни, 638 708 (10,8%) — като мюсюлмани, 8,0% казват, че нямат религия, 5,2% не желаят да отговорят, а 4,4% не могат да определят. Сред християните 4 091 780, или 97%, са източноправославни; протестантите са 1,7%, католиците — 0,9%.
Тези числа измерват принадлежност, не вяра. Човек може да се нарече православен, без да е бил на литургия от години, и може да ходи на църква, без да се самоопределя в преброяването. Затова делът на православните не е делът на практикуващите. Изследванията на религиозното поведение отдавна показват, че в България редовното посещение на храм е ниско — много под дела на самоопределилите се. Разликата между „православен“ и „практикуващ“ е голяма и в другите православни страни — Гърция, Румъния, Русия, — където също има висока принадлежност и ниска практика.
Социолозите наричат това „културна религиозност“ или „принадлежност без практика“. Тя не е лицемерие. Хората пазят кръщенето, сватбата и погребението като обреди на прехода, защото те отбелязват важните моменти и свързват семейството с традицията. Те пазят и празниците — Коледа, Великден, Гергьовден, — защото те са част от националния календар. Вярата е и лично убеждение, и семейна памет, и обществена идентичност. Празникът е важен и за невярващите: той е почивен ден, повод за семейство и за памет.