Правото не е един акт, а подредена система. На върха е Конституцията, след нея идват законите, после подзаконовите актове — постановления, правилници, наредби, инструкции, — а международните договори и правото на Европейския съюз имат собствен ред на действие. Тази йерархия не е украшение: тя определя кой акт може да отмени друг и какво се прави, когато два текста си противоречат. Закон, който противоречи на Конституцията, може да бъде обявен за противоконституционен.
Законодателният процес започва с идея, но идеята не е законопроект. Министерство или работна група изготвя текст, който минава през предварителна оценка на въздействието: какви разходи създава, кого засяга, има ли алтернатива. Законът за нормативните актове изисква и справка за съответствие с Европейската конвенция за правата на човека и с правото на ЕС. Проектът се публикува за обществено обсъждане не по-кратко от 30 дни, освен при изрично предвидени изключения.
В Народното събрание проектът се регистрира и председателят го разпределя на водеща комисия. Комисията го разглежда, изслушва становища и приема доклад; други комисии могат да дадат мнение. Между първо и второ четене народните представители внасят предложения за промени, които се обсъждат и гласуват. Тази фаза е най-важната за съдържанието, защото тук текстът се променя ред по ред, а не само по принцип.