Правната грамотност не е същото като знанието на законите. Човек може да не е чел нито един кодекс и все пак да знае, че при отказ от администрацията има срок за обжалване, че договорът се чете преди подпис, че разноските по дело не са безкрайни. Обратното също е вярно: човек може да цитира членове и да не разпознае, че е изправен пред нарушение. Правното образование работи с втория вид умение — да се ориентираш в ситуация, а не да рецитираш.
В българското училище предметът се нарича „Гражданско образование“ и се изучава в единадесети клас с един час седмично, 36 часа годишно. Учебната програма не е списък от закони. Тя включва държавата и институциите, правата и задълженията, гражданското участие, медиите, финансовата грамотност и механизмите за защита. Оценяването е по компетентности: ученикът трябва да анализира казус, да аргументира позиция и да предложи решение, а не да възпроизвежда определения.
Този модел има история. Преди 1989 година в училище се изучаваше „Обществознание“, което описваше политическата система от официална гледна точка. След промените предметът беше преименуван и разширен, но дълго остана описателен. Законът за предучилищното и училищното образование от 2015 година въведе компетентностен подход и обвърза гражданското образование с ключови умения. Проблемът е, че учителите по предмета често са историци или философи без юридическа подготовка.