Правната помощ съществува, за да направи равенството пред съда реално. Ако едната страна има адвокат, а другата не, процесът може да бъде формално коректен и фактически неравен. Затова Европейската конвенция за правата на човека гарантира на обвиняемия право на защитник, а когато не може да си го позволи — право защитникът да бъде назначен. Българската система прилага този принцип и в наказателни, и в граждански дела, макар с различни условия.
До 2005 година помощта се предоставяше на парче, главно по наказателни дела и чрез адвокатските съвети. Законът за правната помощ създаде единна система: Национално бюро за правна помощ, регионални центрове и адвокати, сключили договор с бюрото. Бюрото е независим държавен орган, който се финансира от бюджета на Министерството на правосъдието и се управлява от управителен съвет. То не представлява клиенти само по себе си; то организира кой и при какви условия да го прави.
Първичната правна помощ е най-достъпната форма. Тя включва информация за правата, консултация, съдействие за подготовка на документи и насочване към компетентния орган. Предоставя се от адвокати, от юрисконсулти в бюрата и от организации, с които бюрото има договор. Тя не изисква проверка на доходите и не покрива представителство в съд. За много хора точно тази степен е решаваща, защото проблемът започва с неразбиране какво да се направи и къде да се подаде.