Свободата на медиите не е удобство за журналистите, а условие за контрол върху властта. Конституцията забранява цензурата и гарантира правото на информация, но същевременно поставя граници: никой не може да се позовава на свободата на словото, за да накърни чужда чест, личен живот или презумпция за невинност. Европейската конвенция за правата на човека добавя съдебен контрол: всеки, чието право е нарушено, може да се обърне към съда в Страсбург, след като изчерпи националните средства.
Радиото и телевизията са регулирани по-строго от печата, защото използват ограничен ресурс — честоти — и влизат в домовете без избор от страна на зрителя. Законът за радиото и телевизията въвежда лицензиране за линейните услуги, вписване за услугите по заявка и правила за съдържание: защита на децата, ограничения за реклама на алкохол, хазарт и лекарства, изисквания за българска музика и за регионално производство. Лицензът може да бъде отнет при тежки или повторни нарушения.
Съветът за електронни медии е независим орган от петима членове: трима се избират от Народното събрание, двама се назначават от президента, а мандатът е шест години. Съветът издава и отнема лицензи, води регистри, наблюдава изпълнението на изискванията и налага санкции. Неговата независимост е предмет на постоянен дебат, защото политическите назначения могат да превърнат регулатора в инструмент, а твърде слабият регулатор оставя пазара без правила.