Авторското право е продукт на печатарската революция. Първият закон, който дава на автора изключително право да контролира отпечатването на своето произведение, е английският статут от 1710 година. Преди него споровете са били между издатели, а не между автор и издател. През 1886 година Бернската конвенция създава първата международна рамка, която признава правата на авторите в чужбина без формалности. Днес към нея са присъединени над 180 държави.
Обектът на закрила е конкретната форма, а не идеята. Сюжетът за млад човек, който напуска дома си, не е защитен; романът, който го разказва с определени думи, е. Законът изисква оригиналност — резултат от творчески усилия, — но не изисква художествена стойност. Регистърът не е задължителен, макар да помага при доказване. Снимка, песен, софтуер, архитектурен проект и превод са произведения, ако отговарят на това условие.
Правата са два вида. Неимуществените са правото на авторство, на име и на неприкосновеност на произведението; те не се прехвърлят и не се отчуждават. Имуществените са правото на възпроизвеждане, разпространение, публично представяне, излъчване и преработка; те могат да бъдат отстъпени с договор, но само за конкретни начини на използване, за срок и за територия. Договор, който прехвърля „всички права завинаги“, често е неясен и поражда спорове.