Данъкът е принудително плащане без насрещна услуга, а таксата е плащане за конкретна административна услуга. Разликата изглежда техническа, но определя много: данъкът финансира общите функции на държавата, таксата — конкретното действие на органа. Затова законът изисква данъците да се установяват със закон, докато таксите могат да бъдат определяни и с наредба на общинския съвет в рамките, които законът позволява.
Всеки данък има елементи. Субектът е кой го дължи, обектът — какво се облага, основата — върху каква стойност се изчислява, ставката — какъв процент се прилага, а данъчният период — за кое време се дължи. Ако един от тези елементи липсва или е неясен, данъкът не може да бъде приложен предвидимо. Затова добрият закон описва не само процента, а и как се определя основата и какво се приспада от нея.
Преките данъци се плащат от този, който носи тежестта. Косвените работят чрез посредник: фирмата събира ДДС от клиента и го внася в бюджета, но икономическата тежест остава върху крайния потребител. Оттук идва и разликата в усещането: данъкът върху дохода се вижда върху фиша за заплата, а ДДС е разпръснат в цените и рядко се забелязва. Политически това прави косвените данъци по-лесни за повишаване и по-трудни за дебат.