Изпълнителното производство е механизмът, който превръща документа в пари. Без него решението на съда е само текст. Когато длъжникът не изпълни доброволно, взискателят иска образуване на изпълнително дело и държавата се намесва — не за да накаже, а за да осъществи вече установено право. Това е принуда в услуга на сигурността на оборота: ако договорите не можеха да се изпълняват принудително, никой не би давал дългосрочни кредити.
Основанието е изпълнителен документ. Най-често това е влязло в сила съдебно решение, но законът признава и други: заповед за изпълнение по заповедно производство, нотариално заверен акт за вземане, влязло в сила решение на административен орган, акт за държавни вземания. Документът трябва да съдържа ясно задължение — кой, какво и колко дължи. Неяснотата е причина изпълнението да спре, затова съдът проверява документа още при издаването на изпълнителния лист.
Изпълнението се извършва от съдебен изпълнител — частен или държавен. Частните съдебни изпълнители работят по Закона от 2005 година, в рамките на съдебен район и под контрола на съда и на Камарата. Те събират такси по тарифа, а разходите по делото се понасят от длъжника, когато изпълнението е основателно. Възнаграждението зависи от събраната сума, което създава стимул да се работи, но и изисква контрол — затова действията подлежат на съдебен надзор.