Адвокатурата е свободна професия, но с публична функция. Адвокатът не е служител на държавата и не е представител на съда; той защитава правата и законните интереси на клиента в рамките на закона. Законът за адвокатурата от 1991 година урежда достъпа до професията, правата и задълженията, дисциплината и органите на самоуправление. Тази независимост е условие, за да може адвокатът да каже на клиента истината, а на съда — неудобен довод.
Достъпът до професията е проверяем. Изискват се висше юридическо образование, две години юридически стаж и успешно издържан изпит за адвокатска правоспособност; кандидатът не трябва да е осъждан за умишлено престъпление. След това се вписва в адвокатска колегия по мястото на практиката си. Адвокатският съвет на колегията води регистъра и следи за спазването на професионалните правила. Колегията не е синдикат — тя е и орган на дисциплината.
Адвокатската тайна е най-старото правило на професията. Всичко, което клиентът повери във връзка със защитата, остава между тях; адвокатът не може да бъде разпитван за него и не може да го разкрие без съгласие. Тайната не защитава адвоката, а клиента — тя му позволява да говори откровено, а без откровеност защитата е безполезна. Наред с нея действа забрана за конфликт на интереси: един адвокат не може да представлява две страни в един спор.