Съдебната власт е третата власт и по Конституция е независима: съдиите се подчиняват само на закона. Всеки има право на защита, а заседанията са открити, освен когато законът предвижда друго. Тези две правила — независимост и публичност — са основата, върху която се държи доверието в процеса. Без тях решението е просто акт на сила, облечен в процедура. Независимостта не значи, че съдията не отговаря за нищо: той носи дисциплинарна отговорност за нарушения, но не и за самото съдържание на решението си.
Процесът има видове според спора. Гражданският решава спорове за собственост, договори, вреди и семейни отношения. Наказателният установява дали е извършено престъпление и кой отговаря. Административният проверява актове на властта. Всеки вид има свой кодекс — Граждански процесуален кодекс от 2007 година, Наказателно-процесуален кодекс от 2005 година, Административно-процесуален кодекс от 2006 година — но логиката е сходна: страни, твърдения, доказателства, решение.
Процесът започва с иск или обвинение. Ищецът описва какво иска и на какво основание, ответникът отговаря. След това съдът събира доказателства: документи, свидетели, експертизи, оглед. По чл. 154 от Гражданския процесуален кодекс всяка страна доказва обстоятелствата, на които основава претенциите си. Съдът не търси доказателства вместо страните — той преценява това, което му е представено, и прилага закона. Кой не докаже твърдението си, губи спора по това твърдение.