Трудовото право съществува, за да уравновеси неравенството между работодател и работник. Работникът предоставя труда си лично, подчинява се на работно време и на указания, а работодателят организира дейността и поема риска. Тази зависимост е основание законът да постави минимални условия, които не могат да бъдат отменени с договорка в ущърб на работника. Затова трудовият договор не е обикновен граждански договор: той има публичноправна защита, инспекция и специални правила за прекратяване.
Договорът се сключва в писмена форма преди започване на работа. Той съдържа данните на страните, длъжността, мястото, началната дата, срока, работното време, заплатата и отпуската. Липсата на писмен договор не означава, че отношенията не съществуват: законът признава и фактически трудови отношения, но работодателят носи отговорност за нарушението. Договорът може да бъде безсрочен или срочен. Срочният се сключва за определен срок до три години, за определена работа, за заместване или за работа, която се заема с конкурс. Изпитателният срок е до шест месеца, а при договор под една година — до един месец.
Работното време е основна гаранция. Нормалната работна седмица е петдневна и до 40 часа, а денят — до 8 часа. Извънредният труд е забранен по принцип и се допуска само по изключение, с ограничения за бременни, майки на малки деца и лица с намалена работоспособност. Между два работни дни се полага почивка не по-малко от 12 часа, а през седмицата — непрекъсната почивка. Нощният труд има специални правила и изисква оценка на здравето. Работодателят е длъжен да организира безопасни условия, да обучава персонала и да осигурява лични предпазни средства.