Наследственото право решава един от най-старите човешки въпроси: какво остава след смъртта. То не урежда само пари и имоти, а и дългове, авторски права, дялове в дружества и лични вещи. Основен принцип е универсалността: наследникът влиза в цялото имущество на наследодателя, а не избира отделни предмети. Затова приемането на наследство е и поемане на отговорност за задълженията. Законът дава възможност тази отговорност да бъде ограничена, но само при спазване на определена форма.
Наследяването по закон се основава на семейна връзка и се развива в редове. Първият ред са децата и техните низходящи; те наследяват по равни части. Съпругът наследява равна част с всяко дете. Ако няма деца, наследяват родителите, а съпругът получава половината, когато бракът е сключен преди по-малко от десет години от откриването на наследството, и две трети в останалите случаи. Когато заедно с възходящите наследяват и братя и сестри, делът на съпруга пада — една трета, ако бракът е сключен преди по-малко от десет години, и половината в останалите случаи. Братята и сестрите наследяват по равни части, а техните деца ги заместват. Роднините по съребрена линия наследяват до шеста степен.
Заместването по коляно е важно правило. Ако дете на наследодателя е починало преди него, неговите деца заемат мястото му и получават неговия дял. Така внуците не се изключват само защото родителят им е починал. Същото важи за братя и сестри — техните деца и внуци могат да ги заместят. Правилото пази равновесие между клоновете на семейството и обяснява защо дяловете не винаги са равни на брой глави. При липса на наследници имуществото става държавно, а движимите вещи и жилищата могат да преминат към общината.