Семейното право е особена област, защото в нея личните чувства и правните последици се срещат. Законът не може да задължи хората да се обичат, но може да определи кога един съюз е брак, какви права възникват и как се защитават децата. Затова той се намесва пестеливо в личните отношения и по-активно там, където има слаба страна — дете, болен, жертва на насилие. Тази двойственост обяснява защо семейното право съчетава свобода на избор с императивни правила.
Бракът е доброволен съюз между мъж и жена. За да бъде законен, той трябва да е граждански — сключен пред длъжностно лице по гражданското състояние, лично и едновременно от двамата. Религиозният обред може да има значение за вярващите, но не създава права и задължения по закона. От края на 2023 година възрастта за брак е 18 години без изключение; преди това законът допускаше по изключение брак на 16-годишен с разрешение на съда. Промяната отразява разбирането, че ранният брак ограничава образованието и развитието на младите хора.
Пречките за брак защитават свободата и семейните връзки. Не може да се сключи брак, ако единият е вече женен, ако страните са близки роднини по права линия или братя и сестри, ако има осиновяване в такива отношения или ако съгласието е дадено под заплашване. Брак, сключен при такива нарушения, може да бъде унищожен по иск. Съпрузите имат равни права и задължения: да живеят заедно, освен при важни причини, да се грижат за семейството и да осигуряват благополучието му съобразно възможностите си. Всеки запазва свободата на професия и личностно развитие.