Лекар изписва антибиотик за възпалено гърло, пациентът го приема три дни и спира, защото му е олекнало. В тялото остават бактериите, които са били най-устойчиви, и те се размножават без конкуренция. След седмица болният пак е зле, но този път лекарството работи по-слабо. Никой не е направил нищо драматично: просто е спрял по-рано и е дал на малцинството предимство. Точно така изглежда еволюцията в реално време — не в учебник, а в една чаша вода до леглото. Затова дисциплината не е педантизъм, а начин да не храним проблема.
Механизмът е същият като при всеки подбор. В популация от милиарди бактерии има случайни различия, а някои от тях правят индивида по-малко податлив на лекарството. Когато лекарството присъства, тези индивиди оцеляват и се размножават. След няколко поколения популацията е предимно устойчива. Бактериите се делят бързо, а популациите са огромни, затова процесът е бърз. Това не е „бактерията се научила“; това е резултат от това кои са загинали. Затова е важно лекарството да се приема точно както е предписано. Ето защо курсът се приема докрай, дори когато симптомите стихнат.
Проблемът става по-сериозен заради втори канал. Гените на устойчивостта често се намират на малки пренасящи се парчета ДНК, които могат да преминат от един вид към друг. Значи устойчивост, възникнала при един вид, може да се появи при друг, без да е имало собствен подбор. Това е като да споделяш инструменти с непознати: полезно за теб и за тях, но ако инструментът е устойчивост, общата полза е обща загуба. Поради това проблемът не е само в това колко пием, а и в това къде отива. За тази причина устойчивостта е общ проблем и не се решава от един човек.