В болницата има табела на всяка мивка, а половината хора минават покрай нея. Миенето на ръце изглежда твърде просто, за да е важно — няма апарат, няма резултат, няма нищо за показване. И точно затова е най-подценяваната медицинска интервенция. Тя не лекува никого, не спасява конкретен пациент в конкретен момент и не се вижда на снимка. Затова е трудно да се финансира нещо, което не се вижда, не дава история за вестник и не се отчита като чудо. Тя просто намалява броя на случаите, които никога не се случват.
Болестите се движат по пътища. Един от най-честите е фекално-оралният: микроорганизъм излиза с изпражнения, попада във вода, в храна, върху ръце и влиза в устата на следващия човек. Този път е скучен и лесен за прекъсване — вода, канализация, сапун. Ето защо в епидемиологията се говори за водни и санитарни интервенции като основна причина за удължаването на живота, а не за конкретно лекарство. Поради това инвестицията във вода и канализация има ефект, който надхвърля всяко отделно лекарство. Те работят на нивото на пътя, не на нивото на пациента.
Освен това има втора линия — болничната. Човек влиза за операция и излиза с инфекция, която не е имал. Причината често е в ръцете на персонала и в повърхностите. Тя рядко е в лоша хирургия. Следователно протоколите за хигиена са толкова строги и толкова непопулярни. Те ограничават свободата на движение в името на нещо невидимо. Съпротивата срещу тях е разбираема, защото никой не вижда инфекцията, която е предотвратил. В резултат на това добрите болници харчат за обучение, преди да харчат за апарати. Ето защо спазването им зависи повече от навик и контрол, отколкото от убеждение.