Собствеността е повече от вещ. Тя е институция, която дава на човека сигурност да инвестира, да строи и да планира. Затова Конституцията я гарантира, а законът защитава владението и разпореждането. Но собствеността има и социално измерение: тя не може да се използва така, че да застрашава другите или общия интерес. Оттук идват ограниченията за строеж, за опазване на околната среда, за достъп до плажове и планини и за съседски отношения. Частната собственост е неприкосновена, но не е суверенна: тя съществува в правна рамка, която определя какво може и какво не.
Съдържанието на правото се описва с три правомощия. Владението е фактическата власт над вещта; ползването е извличането на ползите — да живееш, да отдаваш под наем, да обработваш земя; разпореждането е възможността да продадеш, да дариш, да заложиш или да унищожиш вещта. Тези правомощия могат да бъдат разделени: собственикът може да учреди право на строеж, сервитут или ипотека. Ограниченията идват от закона, от договорите и от правата на трети лица. Затова един имот може да има собственик, ползвател и кредитор, всеки с различни права.
Придобиването по договор изисква спазване на формата. За недвижим имот законът изисква нотариален акт, а вписването в имотния регистър дава публичност и защита срещу последващи сделки. Без вписване купувачът може да загуби имота, ако продавачът го продаде втори път на добросъвестно лице. При движимите вещи собствеността обикновено преминава с предаването, освен ако страните не са уговорили друго. Наследството и давността са други основания. Придобивната давност не е награда за небрежност, а правило за стабилност: след дълго непрекъснато владение законът приема, че отношенията трябва да се уредят.