Гражданството не е само документ. То е правна връзка, която определя към коя държава човек принадлежи и какви права може да упражнява. Вътрешно то дава избирателно право, достъп до публична служба, социални права и закрила от държавата. Външно означава дипломатическа и консулска защита, право на връщане в страната и възможност да се ползва нейната закрила пред чужди власти. Гражданството не отменя задължението да се спазват законите на държавата, в която човек живее, но определя коя държава отговаря за него по международното право.
Придобиването по произход е основният път. Български гражданин е всеки, на когото поне един от родителите е български гражданин. Законът признава и гражданство по място на раждане, но с условие: роденият на територията на страната е български гражданин, ако не придобива друго гражданство по произход. Това правило предотвратява случаите, в които дете остава без гражданство, и същевременно пази връзката с родителите. За децата на неизвестни родители и за намерените деца законът създава предположение за българско гражданство, докато не се установи противното. Произходът може да се доказва с акт за раждане и други документи, а при спор — по съдебен ред.
Натурализацията е придобиване по молба и по преценка на държавата. Общите условия са пълнолетие, разрешение за постоянно или дългосрочно пребиваване от поне пет години към датата на молбата, липса на осъждане за умишлено престъпление от общ характер, доход или занятие, което позволява издръжка, и владеене на български език. Законът изисква и отказ от досегашното гражданство, но предвижда изключения, при които отказът е невъзможен или не се изисква. Решението се взема с указ на президента по предложение на Министерския съвет, а процедурата включва проверка на документите и становища на службите за сигурност.