Изкачи стълбите вместо асансьора и в следващите минути в тялото настъпва верига, която не се вижда. Дишането се ускорява, сърцето изтласква повече кръв, мускулът започва да гори собствен запас и да поема глюкоза от кръвта. В същото време в кръвта се покачват вещества, които действат като съобщения — не само в мускула, а в мозъка, в съдовете, в имунната система. Мускулът отдавна не се разглежда като прост двигател. Той е орган, който говори с останалата част от тялото по химичен път. Затова една разходка променя повече от настроението — тя променя химията за часове напред.
Най-важната част от този разговор се нарича усвояване на глюкоза без инсулин. Когато мускулът се съкращава, той изнася на повърхността си преносители, които вкарват глюкоза вътре дори когато инсулинът е малко. Това е причината разходката след хранене да сваля кръвната захар по-добре от много други мерки и да работи дори при хора, чиято система за инсулин вече е разстроена. Ефектът не е траен сам по себе си, но се повтаря всеки път, когато се движиш. Затова движението след хранене е по-полезно от същото движение на празен стомах.
Другата половина е в клетките. Редовното натоварване увеличава броя и качеството на митохондриите — вътрешните станции, в които се произвежда енергия. Повече митохондрии означават, че същата работа ти струва по-малко задъхване и че тялото по-лесно изгаря мазнини вместо да ги складира. Съдовете също отговарят: стените им стават по-гъвкави, капилярите — по-гъсти, а сърцето изтласква повече кръв с по-малко удари. Важно е и какво не се променя бързо: ставите и сухожилията се нуждаят от време, за да понесат повече натоварване, и точно там хората се контузват, когато бързат.