Представи си, че трябва да напишеш правилата на училище, но не знаеш кой ще си ти в него. Може да си най-добрият ученик, може да си онзи, който не чува добре, може да си дете на бедни родители, може да си учителят, когото всички мразят. Няма да знаеш възрастта, здравето, таланта, езика. Правилата трябва да са такива, че да си готов да живееш под тях, независимо кое от всички тези места ти се падне. Ролс нарича това воал на незнанието и го използва като тест за справедливост. Това е и всичко, което тестът изисква.
Логиката е проста, но мощна. Ако не знаеш дали си богат или беден, няма смисъл да пишеш правила, които облагодетелстват богатите — може да се окажеш беден. Няма смисъл и да пишеш правила, които потискат малцинство, защото може да си в него. Егоистичният интерес, поставен зад воала, те принуждава да мислиш за всички позиции едновременно. Това не прави хората добри, а ги прави предпазливи, и от тази предпазливост се ражда нещо, което прилича на безпристрастност. Затова той не изисква от хората да бъдат щедри, а да бъдат последователни в собствената си предпазливост.
Оттук той извежда два принципа. Първият е равенство в основните свободи: всеки трябва да има същия набор от права, доколкото това е възможно. Вторият се отнася до неравенствата: те са допустими само ако са свързани с позиции, отворени за всички, и ако са в полза на най-зле поставените. Това е силно изискване. То не забранява разлики в доходите, но иска те да работят и за онзи, който е най-отдолу, а не само за този, който е най-отгоре. Разликата между двете е голяма: второто допуска неравенство, но само такова, което подобрява и най-слабата позиция.