Вечеря в малка кухня: домати, хляб, сирене, една бутилка вино за трима. Разговорът се влачи без тема и никой не поглежда телефона. На следващата вечер същите хора могат да отидат в скъп ресторант, да платят много и да си тръгнат с усещане за празнота. Епикур би посочил първата вечер и би казал, че тя е по-близо до онова, което хората наистина търсят. Не защото е скромна, а защото е състояние без напрежение — без нужда да се покажеш и без страх, че пропускаш нещо по-важно. Това е рядкост и именно затова се помни.
Удоволствието в неговата схема не е наслада, а отсъствие на страдание в тялото и на безпокойство в душата. Това е важно, защото обръща обичайното разбиране. Ако удоволствието е липса, то не се увеличава с количество, а се губи по-трудно. Скъпото вино не е по-добро от доброто, защото вкусът има таван, а тревогата — не. Затова човек, който гони все по-силни усещания, всъщност бяга от състояние, което вече е могъл да има. Бяга от покоя към вълнение и после нарича вълнението живот. Ето защо въпросът не е какво още да добавиш, а какво да не допускаш.
Желанията се делят на три. Естествени и необходими — храна, вода, сън, приятелство, сигурност. Естествени, но ненужни — по-хубава храна, по-удобно легло, разнообразие. И празни — статус, слава, безкрайно богатство, чуждото одобрение. Първите лесно се задоволяват, вторите разнообразяват живота, а третите никога не се насищат, защото нямат естествена граница. Цялата дисциплина е в разпознаването на третите, не в отказ от първите. Отказът от първите е аскетизъм, а той не прави никого по-щастлив. А те са и най-скъпите, защото изискват постоянно потвърждение отвън и никога не го получават достатъчно.