Работният ден свършва и ръката посяга към телефона още преди да е свалено палтото. После минават четиридесет минути, които не са били планирани и не са били приятни. Човекът ги нарича почивка. Друг вариант: чашата, която помага да се отпуснеш и без която вечерта изглежда непълна. И в двата случая има едно и също: бърза награда, която идва лесно и иска повторение. А повторението е това, което превръща навика в нужда.
Мозъкът се учи чрез предсказване. Когато нещо се окаже по-добро от очакваното, системата за награда отделя допамин и записва сигнала, който е предшествал. След няколко повторения самият сигнал — кафето, диванът, часът — започва да носи очакване. Тогава желанието идва преди удоволствието. Това е разликата между искам и харесвам. Тя обяснява защо зависимостта не е въпрос на вкус, а на научен рефлекс.
С повторение системата се настройва. Същият стимул дава по-малко удоволствие, а толерантността расте. Нужно е повече, за да се постигне същото. Междувременно обикновените награди избледняват, защото не могат да се сравнят с бързата. Разговор, разходка, книга — всичко изглежда плоско. Така се получава парадокс: човекът прави все повече от нещо, което все по-малко му харесва. И точно това го държи в кръга.