Двама души започват едно и също нещо в един и същи ден. След година разликата е малка, след пет е видима, а след десет изглежда като разлика в таланта. Обикновено не е. Единият е продължил през скучните месеци, а другият е сменил посоката няколко пъти в търсене на нещо по-добро. Повечето добри неща в живота се трупат бавно: знания, здраве, доверие, капитал. Затова най-голямото предимство не е скоростта, а способността да издържиш дълго в една посока. Затова е по-полезно да се пита какво може да се трупа, отколкото какво може да се постигне бързо.
Механизмът е в това, че ползата е отложена, а цената е сега. Днес трябва да се направи нещо, което няма да даде резултат тази седмица; изкушението е да се направи нещо, което дава резултат веднага. Поради това хората често избират дейности, които изглеждат продуктивни и не трупат нищо. Разликата между двете не е в усилието, а в това дали усилието остава след теб. Един час, вложен в нещо, което се натрупва, струва повече от три часа, които се изтриват. Заради това е добре да се различават дейностите, които оставят нещо, от тези, които само запълват времето.
Следващата част е сложната лихва, която не е само финансова. Знанието се трупа върху знание, доверието — върху спазени обещания, здравето — върху години навици. Във всички тези случаи ранните единици тежат повече от късните, защото имат повече време да се размножат. Ето защо една малка промяна, направена рано, може да даде повече от голяма промяна, направена късно. Това е и причината да е толкова трудно да се догонва — не защото другият е по-способен, а защото е започнал по-рано. Поради това е добре да се започне рано дори с малко, защото времето е част от механизма, а не украшение.