Преди да излезеш пред публика, ръцете ти са ледени, а в главата има само една мисъл: „ще се изложа“. После започваш и след първите две изречения нещо се отпуска. Публиката не е забелязала треперенето, което ти си усещал като земетресение. Това е първото нещо, което си струва да знаеш за речта пред публика: страхът е по-голям от повода. И второто: страхът намалява с подготовка, не с позитивно мислене. Затова подготовката е по-добра инвестиция от убеждаването себе си, че няма да се притесняваш. Тя не премахва страха, а му дава работа.
Структурата е по-важна от харизмата. Добрата реч отговаря на три въпроса в този ред: какво ще кажа, защо е важно за вас, какви са трите неща, които трябва да запомните. Накрая — какво да направите. Това е всичко. Ако слушателят не може да преразкаже речта с едно изречение, проблемът не е в гласа или в слайдовете, а в липсата на ядро. Ядрото се формулира преди всичко останало. Затова е полезно да се напише ядрото на една бележка и да се провери дали всичко останало му служи. Ако не служи, то е излишно, колкото и да е хубаво.
Другата част от механизма е темпото. Когато човек е нервен, той ускорява, за да свърши по-бързо, и точно това прави речта неразбираема. Най-полезните навици са скучни: говори по-бавно, отколкото ти се струва нормално; прави пауза след важната мисъл; не чети от лист. Публиката има нужда от време да осмисли, а ти имаш нужда от време да дишаш. Паузата не е празнина, а място, в което слушателят мисли. Ето защо упражнението с хронометър помага: прочети речта си и виж колко време отнема, после говори със същото темпо. Повечето хора говорят по-бързо, отколкото мислят, че говорят.