В петък след работа масата се събира и първата чаша идва почти без решение. Никой не я иска, тя просто е там, част от ритуала. Втората е избор. Третата вече е навик. Между тези три има разлика, която рядко се обсъжда. Разговорът за алкохола е или морализаторски, или отбранителен. И в двата случая никой не пита какво точно прави веществото с тялото. А въпросът е прост и заслужава точен отговор.
Алкохолът е разтворител, който тялото не може да съхрани. Черният дроб го обработва на етапи, а междинният продукт е по-токсичен от самия алкохол. Затова увреждането не идва само от количеството, а и от честотата. Алкохолът действа и на мозъка: засилва потискащите сигнали и намалява задръжките. Това временно изглежда като отпускане. Сънят след него е по-лек и по-разкъсан, макар да изглежда дълбок.
Освен това има бавен ефект, който не се усеща. Алкохолът е канцероген и е свързан с няколко вида рак, а не само с черния дроб. Той повишава кръвното и натоварва сърцето, особено при редовна употреба. Толерантността расте: същото количество дава по-малко ефект и човек пие повече, без да забележи промяната. Когато спре, се появява раздразнителност и безсъние. Това е знак, че системата е разстроена, а не че характерът е слаб. Най-коварното е, че тялото свиква тихо: човек не усеща как толерантността расте, докато не сравни две години. Дневникът на количествата показва тази разлика по-честно от паметта. И не се брои само чашата — важни са и дните между тях.