Първата цигара обикновено не е приятна. Човек кашля, усеща горчивина и се чуди защо другите го правят. После идва втората, защото приятелите пушат и защото паузата е социална. Достатъчно е няколко пъти, за да се затвори кръгът. Оттам нататък цигарата вече не е избор. Тя е нещо, което трябва да се направи, за да се върнеш към нормалното състояние.
Никотинът е веществото, което създава зависимост, и то действа бързо. С всяко всмукване той стига до мозъка за секунди и освобождава допамин. Това е по-бързо от почти всяко друго пристрастяващо вещество. Затова ритуалът е толкова вързан: ръце, дим, пауза, разговор. Тялото учи не само химията, а и цялата последователност около нея. Включително мястото, времето и хората, с които се пуши.
Вредата обаче не идва главно от никотина. Катранът и газовете дразнят и увреждат дихателните пътища. Въглеродният оксид заема мястото на кислорода в кръвта. Съдовете се стягат, кръвното расте, тромбите се образуват по-лесно. Затова пушенето е рисков фактор не само за белите дробове, но и за сърцето, мозъка и крайниците. То уврежда и хората наоколо, което прави въпроса общ, а не само личен. Отказът също има етапи: първите дни тялото иска никотин на всеки час, после на всеки ден, а след месец — само при определен сигнал. Знанието кога идва желанието помага повече от силата на характера. Ако човек знае, че пикът трае три дни, той издържа по-лесно, отколкото ако мисли, че ще е вечно. Всяка отпаднала причина за пушене намалява шанса за връщане, дори когато човекът не го осъзнава.