Двама души на една възраст получават напълно противоположни съвети за храненето и двамата цитират изследвания. Единият е чул, че трябва да избягва мазнините; другият — че мазнините са полезни и опасни са въглехидратите. После идва новина, която обръща предишната препоръка, и хората започват да не вярват на нищо. Тази обърканост не е защото науката е глупава, а защото храненето е една от най-трудните области за изследване. Затова и следващият път, когато видиш заглавие за храна, попитай какъв е дизайнът на изследването. Причината е проста: хората не могат да бъдат затворени в лаборатория за десетилетия.
Затова повечето изследвания са наблюдателни. Изследователите питат какво ядат хората, следят ги години и гледат кой какво заболяване получава. Проблемът е, че хората не помнят точно какво са яли, че променят навиците си и че групите се различават по други неща освен храната — доход, сън, движение, стрес. Ето защо една връзка може да е реална, а може и да е следствие от трети фактор. Поради това най-надеждните съвети са тези, които не изискват да знаеш името на диетата. Точно тук се раждат заглавията, които после се опровергават.
Има обаче неща, които издържат проверката и не са се променили особено. Повече зеленчуци и плодове, повече цели храни вместо преработени, по-малко ултрапреработени продукти, достатъчно протеин, разумно количество калории. Това не е диета с име, а набор от принципи, които работят при различни култури и различни хора. Следователно и най-добрият тест за една препоръка е дали можеш да я спазваш десет години. Всичко останало — точното съотношение на мазнини и въглехидрати, броят хранения, времето на хранене — е спорно и често се продава като откритие.