Погледни резултата от изследване на кръвта. Там има едно число с надпис „общ холестерол“ и до него граница, над която обикновено е удебелено. Повечето хора гледат само него и после или се успокояват, или се плашат — а числото само по себе си не казва почти нищо за състоянието на съдовете. Защото холестеролът не се движи свободно в кръвта. Той е мазнина, а мазнината не се смесва с вода, затова пътува в опаковки от белтък и мазнина. Затова етикетът на изследването е по-малко информативен от разбивката под него.
Тези опаковки се наричат липопротеини и вършат различна работа. Едните, плътните, обикалят тъканите и събират излишния холестерол, за да го върнат в черния дроб, откъдето да бъде използван или изхвърлен — това е пътят навън. Другите, по-леките, го разнасят към клетките, които имат нужда от него, и по пътя могат да го оставят по стената на артерията, ако са повредени или в излишък. Ето защо „добър“ и „лош“ е опростяване, но опростяване, което върши работа: показва посоката. Колкото по-малко от тези опаковки остават в кръвта, толкова по-малко материал има за отлагане по стените.
Когато липопротеинът се задържи в съдовата стена, той претърпява промяна — оксидира се, привлича клетки на имунната система, които го поглъщат и се превръщат в пяна. Така се образува плака. Съдът се стеснява и губи гъвкавост, а ако плаката се спука, на мястото се образува съсирек, който може да запуши притока към сърцето или мозъка. Скоростта на този процес зависи от много неща и поради това двама души с еднакви числа могат да имат различна съдба. Рискът е въпрос на посока и време, не на един отрязък.