Седиш и броиш: четири секунди вдишване, шест издишване. След минута пулсът е по-бавен, раменете са паднали, а мисълта е по-малко разхвърляна. Нищо не си променил във външния свят; променил си налягането в гръдния кош и сигналите, които отиват към нервната система. Дишането е единственият автономен процес, който можеш да контролираш съзнателно — сърцето не можеш да накараш да бие по-бавно с мисъл, а дишането можеш да задържиш или ускориш. Затова и дишането е най-достъпният инструмент за регулиране, който имаш по всяко време. Точно затова то е и вход към останалата част от системата.
Механизмът е механичен, преди да е химичен. Диафрагмата се свива и слиза надолу, гръдният кош се разширява, налягането в белите дробове пада и въздухът влиза. При издишване се отпуска и въздухът излиза. В белите дробове има милиони малки мехурчета — алвеоли — чиято обща повърхност е огромна, за да може кислородът да минава през тънка мембрана в кръвта, а въглеродният диоксид — обратно. Ето защо и плиткото дишане не е малко въздух, а по-малко обмен на газове в цялото тяло. Целият газообмен се случва на разстояние по-малко от косъм.
Контролът е двойнствен. Дишането е автоматично, защото центърът в мозъка следи въглеродния диоксид, а не кислорода, и пуска сигнал, когато той се повиши. Поради това и при задържане на дъха импулсът да дишаш идва от натрупването на въглероден диоксид, а не от липсата на кислород. Можеш да поемеш контрола за кратко, но не за дълго — системата връща управлението. Следователно и при паника е по-полезно да забавиш издишването, отколкото да вдишаш по-дълбоко. Точно тази двойственост прави дишането и автоматично, и достъпно за волята. В резултат на това и бавното дишане е по-ефективно от дълбокото, когато човек е напрегнат.