Тротоарът е тесен колкото една кола и половина, а пред цветарницата е зает от три паркирани автомобила. Майка с количка слиза на платното, за да ги заобиколи, и върви по асфалта, докато отзад приближава кола. Никой не е нарушил закон особено грубо и никой не е направил нещо злонамерено. Просто едно обществено пространство е било използвано за частна нужда и в резултат човек с дете е трябвало да излезе на пътя. Тротоарът е най-подценяваната инфраструктура в града и най-точната мярка за неговото отношение към хората.
Защо точно тротоарът е важен? Защото това е единственото място, където всички се срещат независимо от доход, професия и произход. В колата си човек е изолиран; в автобуса е в общност, но временна; на тротоара е пешеходец като всички останали. Затова колко е широк, равен ли е, има ли рампи, осветен ли е, има ли сянка — тези дребни на пръв поглед неща решават дали възрастен човек, дете или човек с увреждане може да излезе от дома си. Достъпността не е услуга за малцинство, а условие за всички.
Икономиката на това пространство е изкривена. Паркирането изглежда безплатно, защото цената не се плаща на паркоместа, а се разпределя върху всички: по-малко място за движение, по-скъпа поддръжка, повече задръствания и по-лошо здраве. Шофьорът, който оставя колата на тротоара, печели пряко, а разходът се понася от пешеходците, от общината и от хората, които не могат да шофират. Затова въпросът не е морален, а счетоводен: кой плаща за едно място и кой получава ползата от него. Поради това цената на едно паркомясто рядко се появява в разписката, която виждаш.