На търг две картини от един и същ автор, с подобен размер и подобна тема, се продават на цени, които се различават стотици пъти. Едната има дълга история: била е в известна колекция, показвана е в каталози, за нея е писано. Другата е била в частна стая и никой не я е виждал. Качеството на боята е сходно. Разликата е в разказа около нея. Затова цената рядко е мярка за качество и почти винаги е мярка за достъп. Точно това е пазарът на изкуство: не пазар на предмети, а пазар на истории, които предметите потвърждават.
Първият механизъм е рядкостта, но не естествената, а конструираната. Един автор не може да произведе безкрайно много, но и не е задължително да е рядък, за да е скъп. Достатъчно е работата да е недостъпна. Затова цените се крепят на ограничение: малко работи на пазара, малко галерии, които ги показват, малко купувачи, които могат да си ги позволят. Ограничението не е в произведението. Поради това пазарът не е пазар на неща, а на разрешения: кой може да види, кой може да купи, кой може да продаде. То е в разпределението на достъпа.
Вторият механизъм е проверката. Скъпата картина е и удостоверение за автентичност, за произход, за това, че е била призната от институции. Поради това цената включва и услугата „тази работа е истинска и това е документирано“. Купувачът не плаща само за боя. Той плаща за това, че няма да бъде измамен, и за възможността да продаде нататък. Това прави пазара подобен на пазара на редки вещи, а не на пазара на красиви неща.