Човек написва три думи в полето и след половин секунда има десет отговора, подредени по важност. Той не се замисля как е станало — вероятно смята, че машината е обиколила интернет за момент. Всъщност тя не е търсила никъде; тя е преровила собствен списък, който е бил построен по-рано. Разликата между това, което си мисли, и това, което става, обяснява защо резултатите понякога са остарели, а понякога — изненадващо добри. Затова и обновяването на индекса е също толкова важно, колкото самото търсене, и затова старите страници изчезват бавно.
Търсачката работи на три стъпки. Първо пълзи: програми обхождат страници, следват връзки и свалят копия. Второ индексира: текстът се разбива на думи, а за всяка дума се записва къде се среща — като показалец в края на книга. Трето подрежда: при заявка системата не обикаля мрежата, а вади кандидатите от индекса и ги подрежда по сигнали — съвпадение на думите, качество на страницата, скорост, връзки от други места, поведение на предишни търсения. Всяка от тези тежести е решение на човек. Затова индексът остарява и никой не го вижда.
Подредбата е мястото, където свършва техниката и започва икономиката. Първите няколко реда получават почти цялото внимание, макар разликата в качеството с десетия резултат да е малка. Ето защо позицията има цена и има пазар: рекламата се продава на точно това място. Оттук идва и надпреварата с оптимизацията — сайтовете се учат какво харесва алгоритъмът и го произвеждат, понякога за сметка на съдържанието. Алгоритъмът не е неутрален наблюдател; той променя това, което описва. Поради това и оптимизацията е толкова печеливша, колкото е невидима. Първите три резултата често не са най-добрите, а най-добре подготвените за алгоритъма.