Социологът Макс Вебер разделя властта на три вида: традиционна, която идва от обичая и наследството; харизматична, която идва от личността; и рационално-правна, която идва от длъжността и правилата. Модерната организация се крепи на третата, защото тя може да бъде предадена — подписът остава, дори когато човекът се смени. Но нито една организация не работи само с правила. В момента, в който се наложи решение, което правилата не покриват, хората се обръщат към онзи, на когото вярват, а не към онзи, чието име е в схемата.
Решението при непълна информация е основното изпитание. Мениджърът има навик да иска още данни, още един анализ, още една среща; това изглежда отговорно, но често е отлагане, платено от други. Разликата между доброто и лошото решение рядко е в количеството информация — тя почти никога не е достатъчна. Разликата е дали човекът е формулирал ясно какво приема като цена, ако сгреши, и е казал това на екипа, преди работата да е започнала. Обратното — да се чака пълна яснота — обикновено означава решение, взето от обстоятелствата вместо от хората.
Отговорността има посока. В добрия случай похвалата върви надолу към изпълнителите, а вината — нагоре към ръководителя. В лошия е обратното: успехът е заслуга на ръководството, провалът е на „хората, които не са разбрали“. Екипът вижда тази посока много бързо и се нагажда — започва да документира всичко, да иска потвърждения в писмен вид и да избягва решения. Така организацията се сдобива с формална безопасност и губи способност да реагира.