Статистиката за новите фирми е еднакво неприятна навсякъде: значителна част от тях не доживяват петата година, а мнозинството никога не наема нито един човек. Тези числа не означават, че предприемачеството е безсмислено, а че то е различно от разказа. Малката фирма най-често е форма на самостоятелна заетост с надежда да расте, а не стартъп с инвеститори и план за разрастване.
Първите месеци минават в учене на онова, което никой не е обяснил. Собственикът става счетоводител, продавач, шофьор и преговарящ по документи. Времето му е разделено между работата, за която е добър, и работата, която няма кой друг да свърши. Затова първият голям скок е не в приходите, а в организацията: кога човек спира да прави всичко сам и започва да плаща за част от него.
Паричният поток е различна величина от печалбата и затова обърква. Фирмата може да е печеливша на хартия и да не може да плати заплата, защото клиентите още не са превели фактурите. Обратното също се случва: касата е пълна с аванси за работа, която още не е започнала. Затова всеки малък бизнес има нужда от резерв, който покрива поне два-три месеца разходи.