Годишният отпуск се появява, когато работата се отделя от дома. В селското стопанство почивката следва сезона, а в занаятчийската работилница — поръчките. Фабриката налага друг ритъм: машината работи постоянно, смяната се сменя по часовник, а отсъствието трябва да бъде разрешено от някого. Точно тогава почивката става предмет на договаряне, а не на природа.
Първите договори за платен отпуск са сключени в отрасли с тежък труд и силни съюзи — печатарство, железници, металургия. Идеята е проста: ако човек отсъства седмица и не получава нищо, той няма да отсъства, а ще работи болен. Платената почивка е по-евтина от болестта, защото възстановяването е по-бързо от лечението. Това е икономическият аргумент, който стои зад хуманния.
Съвременните изследвания потвърждават, но с уточнение. След отпуск стресът спада, сънят се подобрява, а удовлетвореността расте, но ефектът е кратък и зависи от това какво се случва при връщането. Ако първият ден е планиран с три срещи и двеста писма, почивката се изтрива за часове. Затова фирмите, които искат полза, връщат човека постепенно, а не го хвърлят в натрупаното.
Планирането е по-трудно, отколкото изглежда, защото отпускът е колективен ресурс. Лятото е предпочитано от семействата с деца, а учебната година ограничава избора им; в производството спирането на линия е скъпо; в болницата отсъствието на един лекар променя дежурствата на останалите. Затова графикът е компромис, а справедливостта му се мери по това дали правилата са еднакви за всички.