Има няколко мита, които пречат да се разбере дистанционната работа. Първият е, че тя е за мързеливи. В практиката отдалечените хора често работят повече, защото границата между работа и дом изчезва. Вторият е, че е за интроверти. Тя изисква повече писане и повече съзнателни разговори, а не по-малко общуване. Третият е, че е безплатна. Тя прехвърля разходи към служителя: ток, интернет, бюро, климатик.
Техническата среда е първата инвестиция. Добър стол и втори монитор променят повече от скъпа слушалка. Важно е и осветлението, защото работата на екран при лоша светлина изморява. Полезно е да има отделно място, което се използва само за работа — дори ъгъл в стая. Ако това място е и за хранене, и за почивка, мозъкът не получава сигнал кога започва и кога свършва работният ден.
Комуникацията изисква правила, а не интуиция. Добре е да се знае кой канал се използва за спешно, кой за въпрос, кой за решение, което трябва да се запази. Съобщение в чат не е документ, а имейлът не е разговор. Затова решенията трябва да се записват на място, където всички ги намират, а не да се надяват, че някой ще си спомни. Това е скучно, но спестява часове объркване.