Първата разлика, която хората подценяват, е административната. В Европейския съюз свободното движение дава право да се търси и приема работа, но не премахва регистрацията по местоживеене, получаването на номер за социално осигуряване и здравна карта. Тези стъпки изглеждат дребни, но без тях не може да се сключи трудов договор или да се ползва лекар. Затова е добре да се знае какво се изисква още преди заминаването.
Извън съюза положението е различно. Разрешението за работа обикновено е свързано с работодател и с длъжност, а смяната на работа може да изисква ново разрешение. Има схеми за висококвалифицирани специалисти, за сезонна работа, за стажове и за вътрешнокорпоративни премествания, всяка със свои условия. Важно е да се провери официалната информация на посолството или на службата по заетостта, а не само това, което казва посредникът.
Посредниците за работа са отделен риск. Има легални агенции, които наистина наемат, и има такива, които искат пари предварително за „документи“ или „гаранция“. В много държави е незаконно работникът да плаща на посредник за намиране на работа. Затова е разумно да се провери дали агенцията е регистрирана, дали има адрес и дали може да се намерят хора, които вече са минали през нея. Обещание за работа без договор не е обещание.