Преходът от учене към работа е по-рязък, отколкото изглежда отвън. В университета човек получава задача, знае критериите и има срок, след който получава оценка. На работа задачата често идва като проблем без ясни граници, критериите се договарят в разговор, а срокът зависи от други хора. Затова първите месеци се усещат като загуба на ориентири, дори когато човекът е добре подготвен.
Първата задача на новака не е да покаже, че знае всичко, а да стане надежден. Надеждността означава три неща: да разбира какво се иска, да казва навреме, ако нещо се обърка, и да довършва започнатото. Тя се гради с малки неща — потвърждаване на задача, кратко резюме след среща, въпрос преди крайния срок, а не след него. Хората запомнят не интелигентността, а предвидимостта.
Има смисъл да се води бележник. Не защото паметта е слаба, а защото работата е пълна с имена, процеси и изключения, които никой не помни наведнъж. Бележките намаляват повторните въпроси, а повторните въпроси дразнят дори добронамерени колеги. Добре е след разговор да се изпрати кратко писмено потвърждение: какво се разбрахме и кой какво прави. Това предпазва и от недоразумения, и от спорове по-късно.