Читателят на автобиография рядко чете. Той сканира: име, последна позиция, фирма, период, образование, умения. Ако за няколко секунди не намери причина да продължи, документът отива встрани. Затова първите редове трябва да са най-силните, а не най-общите. Фраза като „мотивиран млад специалист с желание за развитие“ не различава никого от стотиците други, които са написали същото.
Доброто CV отговаря на три въпроса на читателя: какво може този човек, къде го е правил и какво е постигнал. Затова всяка позиция се описва с три-четири точки, започващи с глагол: организирах, изчислих, преведох, поправих, обучих. Глаголът показва действие, а съществителното — само присъствие. „Участвах в проект“ е слабо; „събрах изискванията от три отдела и написах тестовете за новата функция“ е силно.
Има разлика между отговорност и постижение. Отговорността е това, което е трябвало да се прави. Постижението е това, което се е променило, защото човекът го е направил. Ако няма измерим резултат, може да се опише мащабът: колко души, колко клиента, колко документа, колко време. Тези числа не са украса, а контекст. Важно е да са истински, защото ще бъдат проверени.
Празнините в периода не са престъпление. Хората губят работа, учат, гледат деца, боледуват, пътуват. По-добре е да се напише кратко обяснение, отколкото да се надписват дати или да се измисля фиктивна заетост. Проверката на трудовата книжка и на осигуровките е лесна, а разкритата неистина затваря вратата за всички позиции, не само за една. Честното обяснение често е приемливо, ако човекът покаже какво е правил през това време.